сряда, 31 октомври 2012 г.

ХУДОЖЕСТВЕНИ СЪКРОВИЩА В РИМСКИТЕ ЦЪРКВИ


Те са много и самото им изброяване е трудно. Поради естеството си, не е възможно да бъдат представяни в експозиции по света. Били са и са обект на верско преклонение, не само на естетическа наслада. Подбрах някои от тях заради дълбоката им вкорененост в европейската култура с двата й основни компонента -  антично наследство и християнство. Някои от артефактите  са емблематични образци, послужили като модели за по-късни творби със светска или религиозна насоченост.
В навярно най-старата църква на Вечния град Света Пуденциана (Santa Pudenziana) е запазена мозайка от ІV в., която не само е "връстница" на ранните мозайки в Равена, но е една от най-оригиналните и със силно влияние върху християнската иконография.
Самата църква е надстроена над римска патрицианска къща  от І в., която била собственост на сенатора-християнин Пуденс, при когото често отсядал Свети Петър. Дали света Пуденциана, смятана за дъщеря на знатния патриций, действително е съществувала, е крайно несигурно. След издигането на храма, той е наречен Ecclesia  Pudentiana (Пуденсова църква), така че не е изключено да става дума за семантична грешка.
На мозайката в апсидата на църквата Христос е представен като облечена в абсолютна власт човешка фигура, със знакова златна тога и хало, седнал  върху пурпурна наметка на трон, инкрустиран със скъпоценни камъни, с протегната дясна ръка, подобно на римски император. В лявата си ръка държи текст на латински: Dominus conservator ecclesiae Pudentianae (Господ е закрилник на Пуденсовата църква). Над Исус Христос има хълм (Голгота) с огромен златен кръст със скъпоценности -  алегория за победата му над смъртта. От двете страни на кръста са най-ранните запазени иконографски символи на четиримата евангелисти. Отляво на кръста -  лъв (св. Марко) и човешка фигура (св. Матей); отдясно - телец (св. Лука) и орел (св. Йоан), всичките с криле.  От двете страни на Христос са апостолите, облечени като римски патриции, всеки от които е със силно индивидуализирано изражение.
Много по-късно ренесансовите художници, включително Леонардо да Винчи в прочутия си стенопис Тайната вечеря, ще  използват подредбата на апостолите около Христос и по свойствения им начин ще пресъздадат личностното излъчване на всеки апостол.
При реставрацията на мозайката през ХVІв. двете крайни фигури на апостоли са повредени и понастоящем са останали десет. Жената зад св. Петър (отляво), която държи златен венец над главата му, символизира Църквата, а жената зад св. Павел е символ на Синагогата, от която той идва.
Много се е спорело през вековете какво точно изоразяват постройките около кръста -  църквите в Ерусалим или храмовете, издигнати от Константин Велики. Различни тълкувания има и оранжевия залез на фона на синьо небе.
Мозайката  от ІVв. в  апсидата. 
 В църквата Света Пуденциана има няколко картини, свързани с важни етапи с в развитието на европейското изобразително изкуство -  прекъсване на традицията светците да бъдат представяни като идеализирани образи и рисуването им като обикновени хора, осенени от Божие вдъхновение.
Картини на Бернардино Ноки (1803) на главния олтар. Отляво надясно: Св. Тимотей, Славата на Св. Пуденциана и св. Новатий.
Джовани Поало Росети, 1621г., Света Пуденциана и света Пракседа събират кръвта на мъчениците.
През 1969г. св. Пуденциана и предполагаемата й сестра св. Пракседа са извадени от календара на римо-католическите светци. Имената на църквите не са променени.
Църквата Света Пракседа ( Santa Prassede) е построена по-късно (ок. 780 г.) по инициатива на папа Адриан, върху основите на сграда от V в.  В началото на ІХ в. папа Паскал І (817-824), ключова фигура в т.нар. Каролингски ренесанс, иницииран и поддържан от Карл Велики, я разширява и възлага на най-известните  по онова време майстори на мозайки  да украсят апсидата и апсидната арка. В духа на връщането към ранните християнски символи и изображения, в апсидата Христос е  облечен скромно, а над образа му в медальон е вписан неговият иконографски символ -  агнецът на трон, алюзия за Второто пришествие.
От дясната страна на Божия син е св. Петър, който му представя св. Пуденциана. До нея е папа Паскал І с модел на църквата като дар за Христос и с квадратно хало, което в католическата изобразителна традиция означава, че папата е бил жив при завършването на мозайката. Отляво е св. Павел, който представя св. Пракседа, канонизирана около 112г.  И тя, и св. Пуденциана са облечени като римски принцеси -  знаково облекло, означаващо преселението им в Рая.
От двете страни на апсидната арка  има по дванадесет мъже в бели одежди, които приветстват душите в Рая. Около медальона с агнеца са четирима от архангелите и символите на четиримата евангелисти.
Мозайката в апсидата.
Изглед към мозайката в апсидната арка.
Мозайките в параклиса на св. Зенон, който папа Паскал построява за вечен дом на майка си Теодора, се смята за най-важния паметник на византийското изкуство в Рим, изобщо за един от най-значимите византийски паметници, достигнали до наши дни. Те са изпълнени съобразно източната християнска традиция, в която златният фон символизира Рая.
Мозайка пред входа на параклиса св. Зенон.
Мозайка в параклиса св. Зенон.
Мозайката на тавана на параклиса.
Обикновено пред църквата Свети Петър в окови (San Piietro in vincoli) има дълги опашки от туристи, които търпеливо чакат да видят един от шедьоврите на Микеланджело -  Мойсей. Скулпторът планира композиция от около 40 статуи за базиликата Свети Петър, но завършва само Мойсей, тъй като папа Юлий ІІ (1502-1513) му възлага стенописа на тавана на Сикстинската капела във Ватиката и близо четири години, легнал по гръб, Микеланджело го рисува.
Знаменитата му скулптура е включена в ансамбъл -  надгробен паметник на папа Юлий ІІ.
Скулптурният ансамбъл, в който е включена статуята. От двете страни на пророка са съпругите на Яков -  Лия и Рахил, символизиращи земното и духовното. Те са изваяни от Рафаеле да Монтелупо.
Мойсей със скрижалите в ръка. Рогцата на главата на пророка  са реверанс на Микеланджело към  средновековната традиция , в която струящата от главата светлина е била изобразявана по този начин.
Гневният израз на пророка изразява недоволството от сънародниците му, които  се прекланят пред  Златния телец.
В църквата Свети Петър в окови, построена от императрица Евдоксия специално, за да бъдат съхранявани оковите на апостола от затворите в Ерусалим и Рим, които като по чудо се съединили, когато брънките им били доближени. Много възторзи предизвиква и огромният стенопис от ХVвек. Той е поръчан в знак на благодарност към Христос, който слага край на чумната епидемия от 1476г.
Стенописът Христос прогонва чумата от Рим. Около авторството има спорове.
Старинната бронзова урна , в която се пазят веригите на апостол Петър.
Римският пантеон -  шедьовър на класическата архитектура, е построен (118- 125/128) от императора-философ Адриан, най-вероятно по негов собствен проект.  Превръщането на най-големия езически храм в християнски в началото на VІІв. бележи важен етап в историята на християнството. На 1 ноември 609г. пантеонът е осветен като църква Богородица на великомъчениците (Sancta Maria  ad  Martyres).  Сградата е непокътната и днес изглежда както отвън, така и отвътре почти както през ІІв. Църквата продължава да функционира, като същевременно е своеобразна художествена галерия.
Старинната мозаечна украса на апсидата  над централния олтар с плетеници от цветя и листа е "заемка"  от един от най-прочутите римски художници от античността Гай Фабий Художника (Gaius Fabius Pictor, ІVв. пр. Хр.). Вместо фантастични мотиви като дракони, митологични животни и прочие, характерни за изкуството му, в центъра е  поставен кръст.
Изглед към олтара на Пантеона
Благовещение, нач. на ХVв. Картината се приписва на  Мелоцо да Форли.
Неверието на св. Тома от Пиер Паоло Бонци, нач. на ХVІІв.
Свети Лаврентий и света Агнеса от Клементе Маиуоли, средата на ХVІІв.
Богородиа с Младенеца, св. Йоан Кръстител и св. Франциск  -  един от най-добрите образци на школата Умбрия-Лацио.
Богородица с Младенеца. Тази икона на централния олтар се приема за най-точното копие (ХVІІв.)  на иконата, нарисувана от св. Лука.
Първата сграда  на църквата Богородица над Минерва (Santa Maria sopra Minerva) е построена през VІІІв.  върху руините на езически храм, посветен на староиталийската богиня на мъдростта, изкуствата, занаятите и войната за справедлива кауза Минерва. 
Скулптурният шедьовър в църквата е Спасителят от Микеланджело. Това е една от малкото статуи, изваяни от него, които самият той харесва и не е понечил да счупи, недоволен от резултата от работата си.  Джорджо Вазари определя Спасителят като "най-благородната фигура", създадена по онова време.  Самият скулптор не крие вдъхновението си от античността, подсилено от посещението му в подземните пещери  на Двореца  на забавленията (Златния дом) на Нерон.
Изваяният от Микеланджело Христос действително прилича на атлетичен езически бог. Факт, който носи ред неприятности и огорчения на автора.
Сред многото живописни платна в Богородица над Минерва се отличават прекрасните стенописи (1488-1492) на флорентинския художник Фра Филипино Липи.
Безспорно оригинална е и старинната мозайка в апсидата, пострадала при един от честите разливи на Тибър.
Спасителят (1512-1519) от Микеланджело.  Бронзовата  набедрена наметка е добавена, за да може да бъде експонирана статуята в църквата.
Благовещение от Фра Филипино Липи. На картината св. Тома Аквински представя на  Богородица неаполитанския кардинал Оливиеро Карафа, по чиято поръчка е направен параклисът. Стенописите над картината също са от Филипино Липи.
Стенописът Победата на св. Тома Аквински над ересите от Филипино Липи.  Двете деца на преден план са Джовани и Джулио Медичи, бъдещите папи Лъв Х и Климент VІІ.
Запазената част от мозайката Богородица с Младенеца на трон.
През вековете е натрупана огромна книжнина  върху творчеството на  Караваджо (Микеланджело Меризи, 1573-1610) и едва ли има какво да се добави към написаното. Три негови прекрасни платна се съхраняват  във френската църква  от ХVІ век в Рим Свети Луи Френски (San Luiggi  dei Francesi).
Караваджо, Призоваването на св. Матей, 1599г.
Караваджо, Мъченичеството на св. Матей, 1599-1600г.
Караваджо, Св. Матей и ангелът, 1602г.
Световноизвестните мозайки на римската църква Богородица на Трастевере (Santa Maria in Trastevere) са изключително добре запазени. Силното влияние на източната иконография върху тях и взаимстваните мотиви от античността са несъмнени. Мозаечните платна на фасадата и вътре в църквата се свързват с възобновяването на една прекъсната художествена традиция на мозаечното изкуство. Инициатор за продължаването й става абат Дезидерий от Монте Касино, който в края на ХІ в.  докарва майстори от Източната Римска империя, които обучават местните художници и занаятчии.
 Богородица на Трастевере , мозайки на фасадата от Пиетро Кавалини (ХІІ-ХІІІв.)
Фрагмент от мозайката на фасадата, Богородица на трон с Младенеца и две от жените -  едната със запалена, а другата с угаснала лампа. На колене от двете страни на  трона са дарителите на мозайката.
Жените с лампи отляво на Богородица. 
Жените с лампи отдясно на Богородица. Споровете дали десетте жени около нея са  мъдрите и неразумните  девици от Евангелието или  или са осем девици и две вдовици, продължават.
В полукупола на Богородица на Трастевере е запазена великолепна мозайка от 1140г.
Мозайката в подкуполното пространство, Христос и Богородица на разкошен трон , в царствени одежди, заобиколени от светци. Крайната фигура в ляво от Богородица е на папа Инокентий ІІ, дарител на мозайката с макет на църквата в ръце. В лентата отдолу са иконографските символи на Христос и дванадесетте апостоли.
В Богородица на Трастевере Пиетро Кавалини създава един ненадминат цикъл от мозайки със сюжети от живота на Богородица. 
Благовещение
Рождество
Сцена от цикъла Рождество
Поклонението на влъхвите
Богородица с Младенеца, централен олтар
За намиращата се недалече от Богородица на Трастевере стара църква Свети Хризогон (Santo Crisogono) Пиетро Кавалини е изработил една забележителна икона на Богородица с Младенеца. 
Църквата е много популярна сред специалистите и ценителите на изкуството с, може би,  най-стария и красив запазен под в стил козматеско в Рим и със синьо-златния си таван, смятан за върховно постижение.
Пиетро Кавалини, Богородица с Младенеца и светци
Мозайка на пода на църквата
Мозайка на пода на църквата
Фрагмент от пода в стил козматеско
Част от тавана на църквата
Църквата Света Цецилия на Трастевере (Santa Cecilia in Trastevere) от ІХв.  е посветена на светицата, покровителка на музиката. Според стара легенда, св. Цецилия е изобретила органа. Сред многото художествени ценности в храма  са готическият балдахин (ХІІІв.)  от Арнолфо ди Камбио, смятан за негов шедьовър и скулптурата на св. Цецилия от Стефано Мадерно. Според стари хроники, когато в края на ХVІв. било намерено тялото на светицата, то било непокътнато  и на скулптора било разрешено да го зърне. Приема се, че изваяната от него статуя възпроизвежда с точност тленните останки на светицата.
Готическият балдахин от Арнолфо ди Камбио
Св. Цецилия (1599-1600) от Стефано Мадерно
Не отговарят на истината пропагандните твърдения, че след Великата схизма папски Рим е заличил всички художествени следи от източното християнство. В Рим има редица паметници, които свидетелстват точно обратното. 
Света Цецилия на Трастевере, мозайка в апсидата (ІХв.) От двете страни на благославящия по източен образец Христос са: св. Петър, св. Цецилия и папа Паскал; отдясно на Христос са: св. Павел, св. Агата и св. Валериан (съпрут на св. Цецилия).
Мозайка (ІХв.) в апсидата на църквата Св. Евангелист Марко (San Marco).  
В няколко римски църкви се съхраняват трите "Екстаза" на Джан Лоренцо Бернини. Най-известният от тях е "Екстазът на св. Тереза" в църквата Богородица на победата (Santa Maria della Vittoria).
Екстазът на Св. Тереза от Бернини
В стария християнски храм Свети Климент (San Clemente), издигнат в памет на папата-мъченик св. Климент, чиито мощи светите братя Кирил и Методий донасят в Рим, има няколко прекрасни стенописа от Мазолино да Паникале с участието на Мазачо.
Разпятие (ок.1430г.)  в параклиса Св. Катерина Александрийска
Сцени от живота на св. Катерина Александрийска, в едноименния параклис
 Четиримата евангелисти, стенопис на тавана на параклиса Св. Катерина Александрийска
В църквата Свети Климент е и една от най-интересните мозайки с богата антична образност и символика. В центъра на мозайката е кръстът, от чиято основа расте пищното дърво на живота, под което тече реката на живота. От двете страни на кръста са Богородица и св. Йоан Евангелист, а в центъра му е разпнатият Христос. Дванадесетте гълъба по рамената на кръста символизират апостолите. Тази мозайка от ХІІ век е най-близка до класическия античен стил, почти напълно изоставен след V век.
Мозайката в апсидата от ХІІ век.



Няма коментари:

Публикуване на коментар