вторник, 30 октомври 2012 г.

ПАПСКАТА БАЗИЛИКА СВЕТИ ЙОАН ЛАТЕРАНСКИ

Тя е най-старата и с най-висок ранг от четирите папски базилики в Рим и единствена има названието архибазилика. Пълното й наименование на латински е: Archibasilica Sanctissimi Salvatorius et Sanctorum Ioannes Baptista et Evangelista in Laterano (Архибазилика на пресветия Спасител и на светите Йоан Кръстител и Йоан Евангелист в Латерано). Пред главния вход, на специално поставена плоча, на латински е изписан специалният й статут: Sacrosancta Lateranesis ecclesia omnium urbis et orbis ecclesiarum mater et caput (Най-святата Латеранска църква от всички църкви в града и по света,  [тяхна] майка и глава).
Районът, в който е построена базиликата, се е намирал малко встрани от центъра на античния Рим -  между стените на Аврелиан и акведукта на Клавдий, които до днес ограждат Латеранския комплекс. Някога земите са принадлежали на рода Латерани [Lateranus], чийто потомък е консул-християнин, когото Нерон обвинява в заговор и ги конфискува. Няколко века по-късно те стават собственост на семейството на Константин Велики, който през 314г. поставя основите на първата базилика и след втория си брак с Фауста дарява Латеранския дворец на римските папи. Дворецът е тяхна единствена и несменяема резиденция до 1309г.
Изглежда, при освещаването на първия храм от папа Силвестър през 324г. или през 318г., както твърдят някои изследователи, той е бил посветен на Спасителя Христос. Огромният надпис на фасадата на днешната сграда на базиликата Chtisto Salvatori е от ІVв.
През Хв. папа Сергий ІІІ посвещава базиликата на св. Йоан Кръстител, а през ХІІ век папа Луций ІІ я посвещава на св. Йоан Евангелист. Оттогава тя е популярна с названието Свети Йоан Латерански (San Giovanni in Laterano).
След освещаването първия храм, християни правят щедри дарения и заради ненадминатия си за онова време блясък и богатства в късната античност църквата е известна с името Basilica Aurea (Златната базилика). Първи  нанася тежки поражения на сградата й Аларих. През 440г. вандалите я ограбват и разрушават почти напълно. Цялостното възстановяването започва с бързи темпове през 460г. При силното земетресение от 897г. храмът е почти напълно сринат. Огромни щети на църквата и на Латеранския дворец нанасят  и два опустошителни пожара през 1307 и 1361г.
Днешната централна фасада от травертин на Свети Йоан Латерански  е в къснобароков стил. Завършена е през 1736г. от Алесандро Галилеи, който се състезава с 23 свои колеги. 
Петнадесет скулптури, всяка от които с височина 7м., украсяват фасадата на църквата. В центъра е статуята  на Христос, а от двете му страни са св. Йоан Кръстител и св. Йоан Евангелист. В дясно се вижда част от сградата на новия Латерански дворец.
Статуя от ІVв. на Константин Велики в нартекса. Скулптурата е намерена в руините  на  Термите на Диоклециан.
Централната бронзова врата на Свети Йоан Латерански  е взета от римската  Курия  (Сенат)  и е поставена през 1660г.
Северната фасада на Св. Йоан Латерански е проектирана от късноренесансовия архитект Доменико Фонтана (1543-1607).  Изключителните знания  и умения по статика на Фонтана са всепризнати. Под негово ръководство в Рим са издигнати наново четири обелиска. Най-високият от всички египетски обелиски във Вечния град, с тегло около 455 тона, е поставен от Фонтана през август 1588г. на обширния площад "Свети Йоан Латерански" срещу северната фасада на църквата.
Северната фасада на Св. Йоан Латерански, проектирана от Д. Фонтана. 
Египетският обелиск на площада е от времето на фараона Тутмос ІV. Докаран е в Рим от император  Константин ІІ  и е красял най-голямата римска арена за състезания  Circus Maximus.
Интериорът на Свети Йоан Латерански е променян многократно през годините главно по необходимост. За монументалното величие на базиликата, в която са ръкополагани папите до 1870г., е писано предостатъчно, както и за гениалните интериорни решения на бароковия архитект Франческо Боромини. През 1646г. по поръчка на папа Инокентий Х той обновява почти изцяло сградата за Светата 1650г. 
В централния кораб Боромини проектира уникална галерия с 12 ниши. Те са запълнени по-късно със статуи на дванадесетте апостоли, изработени от най - добрите скулптури по онова време. С най-висока художествена стойност сред тях са мраморните фигури на св. Йоан, св. Андрей, св. Матей и св. Яков Стари, дело на Камило Рускони (1709). За особено сполучлива се приема и статуята на св. Петър, изваяна от Пиер-Етиен Моно (1706).
Свети Йоан Евангелист
Свети Андрей
Свети Матей
Свети Яков Стари
Свети Петър
Подът на базиликата в стил козматеско от ХV век е един от последните прекрасни образци на тази техника. Средствата за изработването му са дарени през 1425г. от семейство Колона. Готическият балдахин (1367-1369) е изработен от Джовани ди Стефано и в реликвария му се съхраняват черепите на апостолите Петър и Павел. Балдахинът е украсен с цикъл картини (Благовещение, Рождество, Разпятие и Коронясването на Богородица) от сиенския художник Бама.
Фрагмент от пода в стил козматеско.
Изглед от интериора на базиликата с готическия балдахин в центъра.
Изглед към реликвария на балдахина. Зад златните решетки  се пазят  черепите на светите апостоли Петър и Павел. Под реликвария е картинния цикъл Рождество от Бама
Освен с красивите си параклиси в страничните кораби, стенописи, картини, мозайки и скулптури, Свети Йоан Латерански се слави и с ювелирния си таван, върху който в продължение на няколко века работят най-изтъкнатите майстори.  Три папски герба: на Пий ІV (Медичи, 1559-1565), Пий V (1566-1572) и на Пий VІ (1775-1799) са изработени в памет на папите, които имат най-голяма заслуга и правят щедри дарения за направата на тавана.
Фрагмент от тавана на базиликата.
Гербът  на папа Пий VІ  на тавана на базиликата, който е завършен по време на неговия понтификат.
Мозайката (1291-1292) в апсидата на Свети Йоан Латерански е една от най-богатите на християнска символика. Изработена е от двама францискански монаси -  Якопо да Торити и Якопо да Камерино, които инкорпорират в нея останки от мозайки от ІV и ІХ век.
В центъра на огромното мозаечно пано е животворният кръст на разпятието (ІХв.), от който извира вода -  символ на р. Йордан и на християнското кръщение, смятано за второ раждане. Четирите потока, които се отделят от водата,  са алегорични образи на четирите евангелия. В основите на кръста е Свещеният Ерусалим, в който расте  дървото на живота с кацнал на клоните му феникс -  символ на безсмъртието. Гълъбът над кръста символизира Светия дух. Свещените животни от двете страни на кръста олицетворяват благородството и невинността.  Отляво на кръста е Богородица, а малката фигура в краката й е на папа Николай ІV (1288-1292), който поръчва реставрацията и изпълнението  на мозайката. Дребната фигура зад Божията майка е на св. Франциск от Асизи, а зад него са светите апостоли Петър и Павел. Отдясно на кръста са изобразени св. Йоан Кръстител, св. Антон, св. Йоан Евангелист и св. Андрей.
В най-високата част на апсидата е лицето на Христос, заобиколен от херувими. Според легендата, при освещаването на първия храм, самият Спасител се появил за миг. Именно този момент е отразен в запазената част от мозайката от ІVв.
В сектора под апсидата, между прозорците, на мозайките са изобразени още седем от апостолите. Двете крайни малки фигури, коленичил в краката им, са на майсторите на мозайките -  Якопо да Торити и Якопо да Камерино.
Мозайката в апсидата от ХІІІ век.
Днес прословутият папски трон от червен мрамор е преместен от Св. Йоан Латерански във Ватиканските музеи. Настоящият олтар с папски престол е проектиран от Вирджинио Веспиняни и е завършен през 1884г.
Централният олтар под апсидата с папския трон е в стил козаматеско.
Неразделна част от папската базилика Свети Йоан Латерански е Баптистерият, до който се стига през параклиса на св. Венанций. Според легендата, осмоъгълната му сграда -  образец за всички по-късни постройки със същото предназначение, е поръчана от император Константин І, който тук получил християнско кръщение. Църковният историк и негов биограф Евсевий Кесарийски твърди друго: че императорът е покръстен на Изток. В църковните книги е записано, че св. Елена -  майката на Константин Велики - получава християнско кръщение в Баптистерия.
Не е изключено сградата първоначално да е била част от императорската резиденция и по-късно да е преустроена със споменатата религиозна цел.
Във всички случаи, тя е най-старата сграда в Рим, построена специално за християнско кръщение и отговаря на концепцията на ранната църква за ритуала му. То обикновено се е извършвало в навечерието на Великденските празници и затова огромният Великденски свещник е негов неизменен атрибут. Самото кръщение е ставало чрез т.нар. частично потапяне, тоест във вода до коленете и трикратно поръсване на главата с вода отгоре. 
Изглед към сградата Баптистерия.  Основното му преустройство се извършва при папа Сикст ІІІ (432-440).
Част от интериора на Баптистерия. На картините са изобразени сцени от  живота на император Константин І.
Кръщелната урна от ХVІв. Тя е поставена на мястото на  голямата порфирна вана за кръщение.
Един от параклисите  в Баптистерия със старинни мозайки (V-VІІв).
Запазена част от мозайка от Vв.
Антична декорация на стена в Баптистерия.
През 1589г. папа Сикст V нарежда 28-те мраморни стъпала на Светата стълба (Scala Santa) да бъдат преместени срещу личния параклис на папите -   Светая Светих (Sancta Sanctorum). Легендата твърди, че стълбата, която се е намирала пред дома на Пилат Понтийски и която Исус изкачва, за да бъде съден, е донесена през 326г. от св. Елена в Рим. През цялото средновековие тя е по-известна с името Стълбата на Пилат (Scala Pilati) и безброй поклонници и вярващи са я изкачвали.
Архитект Доменико Фонтана е описал огромните трудности при пренасянето и монтирането на стъпалата, тъй като върху тях не може да се стъпва, и тържествените  служби, с които е било съпроводено монтирането им. 
За да ги предпази от износване, папа Инокентий ХІІІ нарежда (1723) те да бъдат покрити с орехово дърво  -  тежко изпитание за майсторите, работили по облицовката им.
Стълбата са изкачвали на колене не малко римски папи. През 1511г. коленичил я изкачва и Мартин Лутер -  факт, представен от биографите му като повратна точка в неговия живот. Това, разбира се, никак не е сигурно, защото друга версия гласи, че Лутер, по онова време обикновен августински монах, е единственият, който не успява да изкачи стълбата докрай. Със сигурност обаче на колене я изкачва 78-годишният папа Пий ІХ в навечерието на влизането на войските на Виктор Емануил в Рим. 
В края на Светата стълба е личният параклис на папите -  Светая Светих, където са се съхранявали най-ценните реликви, които не е имал право да вижда никой друг, освен папата. Забраната е отменена от папа Лъв Х (1513-1521). Понастоящем голяма част от реликвите са преместени във Ватикана. В параклиса е останал само убрусът (неръкотворен образ на Спасителя). 
Сградата на Светата стълба. В края се вижда единствената запазена част от  стария  Латерански дворец, подарен от Константин І, т..нар.  Triclinium Leoninum , който е красял официалната държавна банкетна зала.
Стенописите в сградата са главно със сюжети, свързани с намирането на Светата стълба от  св. Елена в Ерусалим.
Стенопис на тавана пред Светата стълба. Голяма част от стенописите са на  Феро Фендзони (1562-1945).

И днес ежедневно десетки вярващи изкачват коленичили Светата стълба .
Изглед към Светая Светих  на папите с убруса на олтара. Над колоните е изписано на латински: НЯМА ПО-СВЯТО МЯСТО НА СВЕТА (NON EST IN TOTO SANCTIOR ORBE LOCUS ).


________
Публикуван август 2012, възстановен 

Няма коментари:

Публикуване на коментар